Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2016 23:47 - Печенеги
Автор: belezhki1 Категория: Други   
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове:
0



Цитат Guy de Mont Ferrand написа Печенегите са били традиционни съюзници на ПБЦ. Нашествието на твърде многобройните кумани обаче ги принуждава да напуснат северночерноморските степи и да атакуват нашите територии (тогава византийски провинции). Пламен Павлов има доста добра студия за тях . Именно този извод не виждам откъде черпи основания. От това, което съм привел се вижда, че сведенията са ни за войни с печенегите още в средата на 10 век и за трайното им настаняване "срещу Силистра" още от тогава. Като съюзници са се проявили два пъти - когато разромяват маджарите и когато обсаждат Киев по времето на Светослав. Аз виждам в тези цитати следното: През 9 век печенегите опустошават пра/българските селища на територията на Хазарския каганат и прекъсват връзката между причерноморските прабългари /оцелялата част от които в началото на 10 век намираме чак на Волга/ и дунавските. Те са най-страшните врагове на маджарите, а именно опустошителното нападение на маджарските поселища в Ателкузу е основният пример за "съюзничеството" с ПБЦ. Да, в конкретния случай са били съюзници, но „традиционно” не са били. Само двадесет години по-късно са вече византийски съюзници – преди Ахелой. И като такива достигат до Дунава – т.е през българските отвъддунавски територии минават като врагове. Следващото ни сведение е от ПВЛ, където като руски съюзници „опустошават България.. По същото време /средата на 10 век/ според далеч по-надежден източник – Константин Порфирогенет българите се страхуват от печенегите, защото „многократно са били побеждавани от тях”, крепостите по Днестър са изоставени, а „Печенегия”започва срещу Силистра Т.е. – преки сведения за съюзничество има само при разгрома на маджарите, а повечето останали са за едни доста напрегнати отношения, с чести войни . По-впечатляващото е следното – след падането на ПБЦ печенежките нашествия не са обикновени набези. Те реално, доказано от археологията унищожават българското население от Влашко и Молдова и от големи части от Североизточна България. Наблюдаваният хиатус до 16 век направо ме стряска и може да обясни доста неща, в частност лекото завоюване на тези райони от турците. Има и още един случай, при който българите се обръщат за помощ към печенегите (освен срещу маджарите в края на IX в.)- мисията на Кракра Пернишки при тях през 1017 г. Наистина определението "традиционни съюзници на българите" може би е малко пресилено- те в никакъв случай не са това, което по-късно са куманите. Златарски твърди, че във войната с киевския княз Светослав, печенегите са "в съюз с българите" и поради това нападат Киев през 968 г. и принуждават княза да се изтегли от България. Факт е, че през X в. ПБЦ губи големи територии на североизток и северозапад и може би изобщо контрола над всички земи северно от Дунав (без Банат) от "конните народи" на маджарите и печенегите. Събитията, свързани със завоюването на Влахия и Бесарабия от печенегите, обаче, остават забулени в мъгла- липсват някакви по-конкретни сведения за това. А може би това през X в. са били само грабителски походи, наистина, с разрушителен характер, но със запазването на номиналната българска власт там, като нещата се променят след походите на Светослав и Йоан Цимисхий (византийската тема "Месопотамия", изградена от ромеите след покоряването на източна България, и локализирана от някои между устията на Дунав и Днестър, най-вероятно свидетелства за непосредствен предишен български контрол над тази територия). Масираните набези на печенезите на Балканите и изместването им във Влахия пък съвпадат хронологически с появата на куманите северно от Черно море, което значи, че вероятно има връзка между двете събития. Константин Багренородни "За управлението на империята" 37. О народе пачинакитов Да будет известно, что пачинакиты сначала имели место своего обитания на реке Атил, а также на реке Геих[2], будучи соседями и хазар, и так называемых узов[3]. Однако пятьдесят лет назад[4] упомянутые узы, вступив в соглашение с хазарами и пойдя войною на пачинакитов, одоолели их и изгнали из собственной их страны, и владеют ею вплоть до нынеешних времен так называемые узы[5]. Пачинакиты же, обратясь в бегство бродили, выискивая место для своего поселения. Достигнув земли, которой они обладают и ныне[6], обнаружив на ней турок, победив их в войне и вытеснив, они изгнали их[7], поселились здесь и владеют этой страной, как сказано, вплоть до сего дня уже в течение пятидесяти пяти лет[8]. Да будет ведомо, что вся Пачинакия делится на восемь фем[9], имея столько же великих архонтов. А фемы таковы[10]: название первой фемы Иртим, второй - Цур, третьей - Гила, четвертой - Кулпеи, пятой - Харавои, шестой - Талмат, седьмой - Хопон, восьмой - Цопон. Во времена же в какие пачинакиты были изгнаны из своей страны, они имели архонтами в феме Иртим Ваицу, в Цуре - Куела, в Гиле - Куркутэ, в Кулпеи - Ипаоса, в Харавои - Каидума, в феме Талмат - Косту, в Хопоне - Гиаци, а в феме Цопон - Батана. После смерти этих власть унаследовали их двоюродные братья, ибо у них утвердились законы и древний обычай, согласно которым они не имели права передавать достоинство детям или своим братьям; довольно было для владеющих им и того, что они правили в течение жизни. После же их смерти должно было избирать или их двоюродного брата, или сыновей двоюродных братьев, чтобы достоинство не оставалось постоянно в одной ветви рода, но чтобы честь наследовали и получали также и родичи по боковой линии. Из постороннего же рода никто не вторгается и не становится архонтом. Восемь фем разделяются на сорок частей, и они имеют архонтов более низкого разряда. Должно знать, что четыре рода пачинакитов, а именно: фема Куарцицур, фема Сирукалпеи, фема Вороталмат и фема Вулацопон, - расположены по ту сторону реки Днепра по направлению к краям [соответствено] более восточным и северным[11], напротив Узии, Хазарии, Алании, Херсона и прочих Климатов[12]. Остальные же четыре рода располагаются по сю сторону реки Днепра, по направлению к более западным и северным краям а именно: фема Гиазихопон соседит с Булгарией, фема Нижней Гилы соседит с Туркией, фема Харавои соседит с Росией, а фема Иавдиертим соседит с подплатежными стране Росии местностями, с ультинами[13], деревленинами[14], лензанинами[15] и прочими славянами. Пачинакия отстоит от Узии и Хазарии на пять дней пути, от Алании - на шесть дней, от Мордии[16] - на Десять дней, от Росии - на один день, от Туркии - на четыре дня от Булгарии - на полдня[17], к Херсону она очень близка, а к Боспору еще ближе. Да будет известно, что в то время, когда пачинакиты были изгнаны из своей страны, некоторые из них по собственному желанию и решению остались на месте, живут вместе с так называемыми узами и поныне находятся среди них, имея следующие особые признаки (чтобы отличаться от тех и чтобы показать, кем они были и как случилось, что они отторгнуты от своих): ведь одеяние свое они укоротили до колен, а рукава обрезали от самых плеч, стремять этим как бы показать, что они отрезаны от своих и от соплеменников[18]. Должно знать, что по ею сторону реки Днестра, в краю, обращенном к Булгарии, у переправ через эту реку, имеются пустые крепости: первая крепость названа пачинакитами Аспрон, так как ее камни кажутся совсем белыми; вторая крепость Тунгаты, третья крепость Кракнакаты, четвертая крепость Салмакаты, пятая крепость Сакакаты, шестая крепость Гиэукаты[19]. Посреди самих строений древних крепостей обнаруживаются некие признаки церквей и кресты, высеченные в песчанике, поэтому кое-кто сохраняет предание, что ромеи некогда имели там поселение. Должно знать, что пачинакиты называются также кангар, но не все, а народ трех фем: Иавдиирти, Куарцицур и Хавуксингила, как более мужественные и благородные, чем прочие, ибо это и означает прозвище кангар


Тагове:   печенеги,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belezhki1
Категория: Други
Прочетен: 104415
Постинги: 115
Коментари: 44
Гласове: 176
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930