Останките на една мощна кула с квадратен план и с дължина на страните 6 m, изградена от ломен камък, споен с бял хоросан, са запазени на брега на оттока на Мандренското езеро. Кулата може би е служила и за светещ ориентир на корабите през нощта. Пак на същото място братя Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост, изграден отново от ломен камък споен с бял хоросан с размери 6,10 m на 3,80 m. Мостът вероятно е бил сводест, за да могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби. Тези основи са унищожени при строежа на модерното шосе в началото на 20 в., чието трасе минава само на няколко десетки метра от кулата.

Описвайки перипетиите на българо-византийската война през пролетта на 1304 г. Георги Пахимер съобщава, че след светкавичния поход на Светослав, при който българите завладяват южно-черноморските крепости до Созопол включително, една византийска армия, командвана от Михаил Глава Тарханист и Войсил, брат на българския цар Смилец, предприела от Виза контранастъпление. Изтегляйки се от Странджа, очевидно с цел да прегрупира силите си, Светослав дал решително сражение при река Скафида (виж Битка при Скафида). Както съобщава по-нататък Пахимер, ”…когато византийските войски минаваха безредно през река Скафида сполетя ги нещастие – мостът се срути и така реката и мечът (българският) си разделиха нещастниците, както обикновено настъпи избиване.” Като се има предвид солидната му конструкция, става очевидно, че срутването му е било подготвено от българските войски, водени от цар Тодор Светослав.



Последното сведение за Скафида се намира в Савойската хроника, съставена в 1464–1465 г. според една стара редакция от 1417–1420 г., която описва походи на граф Амадей VI Савойски. Съставителят пише: „Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на Скафида: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало.“ Още веднъж по-нататък съчинителят пише: „…пленниците, заловени в Агатопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше… земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил”. Това сведение показва, че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска.

В края на 19 век селото е известно под името Скеф. В началото на 90-те години министър-председателят Стефан Стамболов притежава чифлик в селото и прекарва част от времето си там.

Битката при Скафида

Битката при Скафида се провежда през 1304 близо до Порос (Бургас). В резултат на нея България преодолява кризата от края на 13 век и постига вътрешна стабилност и си възвръща по-голямата част от Тракия. За известно време след това Византия не представлява сериозна опасност за България.

Когато Теодор Светослав е коронован за цар през 1300, той търси отмъщение за татарските атаки срещу държавата в предишните 20 години. Предателите са наказани първи, включително патриарх Йоаким III, който е обвинен за подпомагане на врага на короната. След това Светослав се обръща срещу Византия, която подтиква татарските атаки и овладява много крепости в Тракия. През 1303 неговата армия се отправя на юг и си възвръща много градове. На следващата година византийците, предвождани от император Михаил ІХ, съимператор на баща си Андроник ІІ и баща на Андроник ІІІ, контраатакуват и двете армии се срещат близо до река Скафида.

Византийците има предимство в началото и успяват да натиснат българите към реката. Толкова са били увлечени в преследването на отстъпващите войници, че се струпали на моста, който е бил предварително отслабен преди битката, че се разрушава. Реката е била много дълбока на това място и много византийци в паниката си се удавят, което спомага за победата на българите.
http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/95217-zabravenata-krepost-skafida-pristanishteto-na-burgas
След фаталното падане на моста ромейте изпадат в паника. Теодор Светослав се възползва от това и се насочва към тях, след което византийците са разбити.

След битката при река Скафида император Андроник II е принуден да върне на България няколко черномоски града и да даде за съпруга на Светослав Тертер сестра си - Теодорa.