Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2018 00:29 - Ботев
Автор: belezhki1 Категория: Други   
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Ботев.

"......хората,
дето ще кажат за мене
„Нехранимайка излезе“, ....."

Да, нехранимайко (в най-буквален смисъл). Хаймана, пройдоха. "Хъш" в момента се води за почетно звание, затова ще употребя думата "ашляк, която се ползваше в моето детство.

Ботев е поет и революционер. Това са най-важните му характеристики. Вярно, че има само 20 стихотворения (а "пещерните антикомунисти" вероятно ще ме поправят, че са 19, щото смятат, че едното не е негово), но е поет, при това за мен - добър поет. 

Харизматичен е. Това го признавам напълно и мисля, че е безспорно. Напомня Петьофи. Или даже Че Гевара. В България - Яворов (който също можеше да загине из чукарите в бой с турците и да не напише истински ценните си символистки стихотворения). Или Вапцаров, макар, че Вапцаров за мен е по-добър поет. 

Или пък Висоцки. 

В момента би бил рокаджия или рапър, пеещ за политика. Ако е на запад - левичар, пишещ за правата на малцинствата и бичуващ the establishment, в България вероятно "десен".

Но и в двата случая маргинален политически екстремист. 

Не мисля, че е бил човек, с който бихте искали да се познавате твърде отблизо. Луда глава, опасен и чужди и за свои. Представяте ли си какво му е било на Каравелов с такъв "сподвижник". 

И сега, да не си помисли Спириев или Петя, или рки, че аз съм единствения, който кощунствено дърпа завесите на сакралното, ето едно списъче, което открих докато си подготвях постинга. http://zonkobg.blogspot.be/2012/05/blog-post.htmlКраде на едро и дребно, включително прибори от кръчмите, дрехи от закачалките в читалището, пари в брой от училищното настоятелство.
Хулиганства и мами за финансова облага много хора из редица руски, румънски и български градове.
Извършва контрабанда през границата с Румъния.
Организира и провежда обири с взлом, включително се проявява като касоразбивач.
Сече фалшиви монети.
Заплашва с оръжие и изнудва различни хора в Румъния за пари и облаги.
Извършва въоръжени грабежи.
Нееднократно лежи по затворите, където се бие със затворниците и ги принуждава да му дават различни неща за по-комфортен престой.
Взима назаем пари, които „забравя” да върне.
Гладува и мизерства само защото не желае да работи за изедническата класа. Оставя в същото благословено състояние на пост и молитва майка си и бременната си жена с дни.
Възхищава се от и подражава на френските комунисти и руските анархисти.
Проповядва революция чрез избиването на всички заможни хора и цялото религиозно духовенство.
Чрез различни спекулации успява да изземе печатницата на Любен Каравелов, да го изгони и злепостави в очите на всички и да заеме мястото му.
Подава си оставката от Революционния комитет, защото не желае чужда дума да се чува повече от неговата и не иска да иде в България да организира въстание с апостолите.
Практиката му е след подобни благородни мероприятия известно време да се укрива, докато спре да го търси полицията.
Ботев реално е бил недоучил студент. Не в университет, а в Одеската гимназия, но гимназиите тогава са били на нивото на днешните университети. Ако я е завършил, би имал доста възможности, но той над това.
Тежките българи търговци в Одеса и водители по онова време на българския елемент в тоя град — Тошкович, калоферци, под надзора п почти под стряхата на които се е намирал Ботйов заедно с много още подобни нему българчета — не са имали причини да му не благоприятствуват. Напротив, те са гледали още да не изпуснат от кантората си сина на даскал Ботя, на комуто дарбите и събудената натура не е възможно да не им са били известни. Най-после, ако не тежък търговец, ако не висок чин в армията, то Ботйов можеше да излезе от Одеса поне обикновен кандидат на правото, историко-филолог или друго нещо, каквито станаха и се завърнаха в България много негови съвременници и връстници. Да го турим най-после на една дъска с Любена Каравелов, т.е. че той можеше да преживей скромно в Русия десетина и повече години; да се явява по два-три пъти в университета, колкото за адет; да изучи и прехвърли всичко, каквото е било написано и създадено по онова време от руския умствен живот; да си пробие път и се запознае с редакциите на няколко руски списания; да захване да събира с желязно постоянство и с убийствено спокойствие на книжовник българското народно творчество: песни, гатанки, пословнцп, приказки и пр., с които да запознава учения славянскн свят с тъмното още тогава свое поробено отечество; да пише свои разкази и повести със строга тенденция и агитация, че тоя народ трябва да се освободи, и най-после да дойде по-наблизо до брега на своята бащина земя, отгдето да почне систематическа и постоянна борба, каквато е била възможна тогава и каквато по тогавашните понятия се е считала за полезна. А Христо Ботйов, всички трябва да признаят това, можеше да стори и извърши тая деятелност: на литератор, поет, агитатор, революционер, публицист и вестникар.Обаче Христо е над такива неща като ученето.
Никаква дисциплина, приличие и послущност не спирали неговите естествени влечения. Ученик от цялата гимназия, който имал най-лоши бележки за своето поведение, бил той. Гдето се проявявала най-малка протестация било против началството на заведението, било против няколко от учителите, то Ботйов непременно трябвало да бъде там. Често той бил подлаган на наказания, предписани от училищния правилник.Известно време го търпят, защото:
Ако той да беше русин, то отдавна би бил изгонен и нещо повече, но тогавашните заведения, макар и сегашните в Русия, гледаха на българите много снизходително, през пръсти, така да се каже. Где свършили, где не, че били с неудовлетворително поведение през куп за грош даваха им в ръцете по едно парче книги и ги пращаха в България да будят своите съотечественици. Храни боже както правят днес нашите училища с помачетата.Но неговото отношение към ученето е такова:
Баща му го пита за професорите, за Тошковичови и за други светски знаменитости от Одеса, а той разказва, че се научил да язди на кон, да върти шашка, да прави борш и други такива.Не бой се, тате, ти гледаш и съдиш на работите по старата школа и понятие — възразило чедото, весело и засмяно. — На твоето време хората гълтали и зобали всяка глупост, която излязвала из устата на педанта учител и на още по-педантския учебник. Тия идиотски, времена се минаха, няма ги вече в Одеса и другаде, както това е било по твоето време. Аз не зная катехизиса, много аритметически правила и сухи дати от историята и пр., но можа да се боря с всеки професор и учен. Твоите ломоносовци и державиновци, с които ви пълнели едно време главнте, днес не струват лула тютюн.TO BE CONTINUED



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belezhki1
Категория: Други
Прочетен: 102892
Постинги: 114
Коментари: 44
Гласове: 176
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031