by bukvite » Wed Aug 02, 2017 8:07 am Иконизирането на революционерите започва по време на соца. Целтта е най-вече те да се представят като нещо възвишено, като хора много различни от нас. Т.е - ние не ставаме за революциониери. Всъщност е по-дълбока идеята. Тия откъси са песничка. При Левски особено е мазано много яко. Ако почнем с това, че Левски не пиел и пушел. Има няколко снимки на които се вижда как ръката е държала цигара. Е цигарата е махната, но жеста си стои... А с пиенето - как виждате да се основе комитет и това да не се комква. Сега не сме религиознии и тоя обичай ни се губи, но тогава са вярвали, че това е христовата кръв, която скрепя делото...
Иначе са си били Хъшове в пълния смисъл на думата. Пиесата на Морфов ги показва много добре.
--------------------------------------------------------------------------------

by Thorn » Wed Aug 02, 2017 9:53 am

Буквите, ВЪОБЩЕ не започва при социализма. Почва поне още с Вазов - ето виж Спирев е пейстнал едно от стихотворенията му от "Епопея на забравените". През целия период на царство България това се учи в училище, портрети на Ботев и Левски се носят като църковни икони на всякакви училищни шествия, кръщават се улици на тяхно име, издигат им паметници. Култът при социализма е продължение на традицията, а не нещо с цел да се покаже, че ние не можем да бъдем революционери. Напротив - както и преди 1944 са създавани тези фалшиви идеализирани портрети като търсен образец за подражание. Поне някакъв. Не е било полезно да се пише, че повечето ни национални герои имат полукриминално и съвсем криминално минало, не са се понасяли помежду си, не са били морален образец и често не са били и чак толкова безупречни и в патриотизма си.

Примерно същият този Касабов, който е бил сподвижник на Раковски, а после е участвал и в македонската организация, явно в някакъв момент "се е срамил да се нарече българин" и е станал Касабеану.

Или примерно Драган Цанков, офицерите русофили и Радко Димитриев - ще говорим за тях по-нататък.